FN: И днешните деца обичат да играят на „Стражари и апаши“, могат и без електроника
И ето…още една учебна година се изтърколи неусетно и дойде време за голямата лятна ваканция. Това поставя пред родителите проблема с отглеждането и запълването на времето на детето.
Преди това обаче… предстоят и матурите за седмокласниците. Какви са помените тази година и може ли изпитът да бъде преодолян без частни уроци? И как могат да бъдат заобиколени някои „недомислици“ или откровени глупости в учебниците?
С тези и още няколко въпроса се обърнахме към преподавателя Академия за отличници Елит Илияна Иванова. Вижте отговорите!
– На прага на голямата ваканция сме, много родители истински се притесняват от това какво ще правят децата им три месеца. Какво бихте ги посъветвали?
– Възможностите не са много – баба и дядо, да се наеме жена, която да се грижи за тях, лагер или занималня. Всеки един от тези варианти си има своите плюсове. Частните занимални са добър избор не само защото са по-евтини, но и защото там има много деца и е по-забавно. А какво му трябва на едно дете през лятната ваканция, ако не много игри.
Освен това в занималните работят педагози, които им дават упражнения по български език и математика, учат ги на английски, руски, испански език. Истината е, че децата с желание пишат диктовки, решават задачи, пеят и танцуват. А всичко това гарантира, че учебният материал няма да бъде забравен през лятото. Другият им любим момент са кратките екскурзии в рамките на града. Емоцията е незабравима.
– Каква форма е подходяща за по-малките и по-големите, за да не се чувстват съвсем като на училище?
– И за по-малките, и за по-големите е важно да излязат извън стереотипа на класната стая. Обстановката трябва да е различна, начина на поднасяне да е по-лек. Да знае детето, че не го оценяват, а го прави за собствено удоволствие. Но най-важното е всяко дете да се чувства обичано във времето, когато е в занималнята. Един парадокс – има деца, които сутрин, когато ги довеждат, плачат, защото не искат да останат. Залъгваме ги набързо с някаква игра и те се успокояват. И отново се разплакват вечерта, когато дойдат да ги вземат, защото не искат да си тръгнат.
– Как да откъснем децата от електрониката?
– Не е трудно. В нашата занималня децата идват без таблети и телефони. Оказва се, че игрите могат да се получат и без електроника. Топката е много по-интересна, когато играеш с приятели. И днешните деца обичат да играят на „Стражари и апаши“, на дама, дори на ластик. И нито едно не се сеща за телефона си. Защото телефонът те прави самотник, а е далеч по-интересно да си част от една весела игра на народна топка например.
– Следващата седмица предстоят и матурите за седмокласниците… Имате ли обяснение на какво се дължи „истерията“ на родители, ученици и учители?
– На факта, че всеки един по веригата – родител, ученик, учител, желае детето да се представи по най-добрия начин. Да има възможно най-високата оценка, да се класира за най-добрите гимназии. Изпитът е тежък, но в никакъв случай не е невъзможно децата да се подготвят добре за него. Всеки един човек преминава през изпитания, а той е първото голямо предизвикателство за седмокласниците. Пожелавам успех на всяко едно дете. Съветът ми е да отидат спокойно на изпита, да покажат какво могат и да знаят, че каквото и да стане, животът продължава. Ако човек е упорит, той ще успее да се реализира.
– Всяка година не спирам да питам, може ли матурата да бъде преодоляна без допълнителни частни уроци?
– Разбира се, че може. Изпитът е направен така, че всяко дете да получи точки. Нула точки е почти невъзможен вариант. „Истерията“ идва не от това, че детето няма да изкара, а от това, че се гони максимумът. Има деца, които могат да изкарат високи оценки и без частни уроци. Но е много по-трудно да се подготвят сами, отколкото с помощта на човек, който има опит в тези изпити и знае точно на какво да наблегне, какви упражнения да даде, кои са важните неща. В училище колегите си вършат работата, но тяхната задача не е да подготвят цял випуск отличници. Там децата учат и за усилията си получават съответната оценка, а тя може да е от двойка до шестица. Родителите записват децата на частни уроци с цел по-висок успех.
Има ли нещо специфично или различно в тазгодишните матури?
– При Държавните зрелостни изпити нямаше нищо различно, но Националното външно оценяване е по новата програма. Ще говоря конкретно за български език и литература. Като формат там нищо не се е променило, разликата е в съдържанието. Има нови произведения и като цяло изпитът е облекчен в областта на синтаксиса.
Оказва се обаче един парадокс – облекченият вариант им е по-труден. Има около 40 съюза и съюзни думи, които правят връзките в изреченията и децата не могат или не искат да научат кои от тях са съчинителни и кои – подчинителни. А миналата година дори определяха вида на изреченията, което е далеч по-трудно.
– Съвет към седмокласниците?
– Да четат повече. Да вникват в произведенията. Да свързват произведенията с автора и епохата. Да правят разлика между „Пенчо“ и „Пейо“, както и „По жицата“ и „По жътва“. Да четат внимателно въпросите и да не забравят кое твърдение трябва да посочат – вярното или грешното. Най-важното е да са спокойни и концентрирани. Имам съвет и към родителите – прегърнете и целунете децата си преди изпита, кажете им, че те са най-важното за вас и че каквото и да стане, ще ги обичате.
– Какво е мнението Ви за следния въпрос от помагало за шестокласници: „Споделете със съучениците си вашия личен опит дали езикът се развива у децата спонтанно, без съзнателно усилие или формално обучение“.
– Учебниците задължително са одобрени от МОН, а това не важи за всички помагала. Но дори и да ползва помагало, в което има недомислици, учителят спокойно може да пропусне такъв въпрос. Или поне да го зададе на децата така, че те да го разберат. Аз самата при първия прочит не разбрах какво се търси като отговор, но в контекста на урока би трябвало да има логика. Съдържанието на помагалата и учебниците често е обект на обществени дискусии.
Наскоро фокусът падна върху приказка в учебник, която говореше за нов закон, според който децата трябва да бъдат уважавани и да не бъдат тормозени. Извинявам се, за израза, но според мен тази „приказка“ е правена по „ръчен труд“ и човекът, който я е написал най-добре да изхвърли всички химикалки от дома си.
Хубаво е да осъвременим малко съдържанието в учебниците, но не бива да изпадаме до чалга крайност. Защото все пак учебниците формират вкуса на децата към литература, към култура и музика. Защото най-лесно е на възрастните да кажат, че децата са неграмотни. А въпросът ми е: как станаха такива?
Източник: www.flashnews.bg
